Сравнителен модел между синдрома на Канер и на синдрома на Аспергер:
Синдром на Канер
Появява се през първата година от живота.
Ходенето се развива по-рано от речта.
Проявява се при момчета и при момичета.
Липсва зрителен контакт, околните не се
забелязват.
Речта не изпълнява комуникативни функции.
Проблеми в познавателната сфера.
Ограничени интелектуални прояви.
Неспокойно поведение.
При хоспитализация е налице безразличие.
Неблагоприятна социална прогноза.
Синдром на Аспергер
Появява се през втората, даже през
третата година от живота.
Речта се появява преди ходенето.
Проявява се изключително при момчета.
Зрителният контакт е бегъл, повърхностен.
Речта е с комуникативни функции.
Проблеми в емоционалната сфера.
Интелектуалното развитие е в или над
нормата.
Странно поведение.
При хоспитализация е налице желание за
завръщане в дома, но и безразличие към
липсата на близките.
Благоприятна социална прогноза.
Съществена разлика между високофункциониращите аутисти и тези със синдром на Апергер освен, че при аспергеровия тип липсва закъснение в езиково- говорното развитие, високофункциониращите аутисти страдат от това, че не могат да са като другите, а представителите на синдрома на Аспергер, осъзнавайки своята различност, за нищо на света не биха искали да са като другите.
За децата със синдром на Аспергер е трудно да разпознаят сигналите на общуване, които повечето от нас възприемат като даденост и в резултат, им е по-трудно да общуват и да имат взаимоотношения с околните. И ако по подходящ начин съумеем в ранна ученическа възраст, с обща помощ да ги “научим да ги разпознават, на първо време- наизустявайки ги”, на практика, бихме могли да предостваим шанс на децата, в даден момент, да излязат от списъка с диагнозите, защото те вече са си научили “урока”.
А, отнсоно изграждането на социални умения:
Аспергеровите личности срещат затруднение при изграждане на социални взаимоотношения – за разлика от хората с класически аутизъм, които често изглеждат вглъбени и незаинтересовани в света около тях, много от хората със синдром на Аспергер искат да са общителни и да се радват на контактите с хора. Въпреки че все пак им е трудно да разберат невербалните сигнали, в т.ч. изражение на лицето, което прави за тях по-трудно изграждането и поддържането на социални взаимоотношения с хора, които не са запознати с техните потребности.
И понеже децата с Аспергер искат да общуват, но не знаят как, тук хем е по- лесно, че те са мотивирани за общуване, хем е трудно да се намери точния път и подход- терапия.
Децата с аутизъм Канеров тип живеят в собствен свят, докато децата с Аспергер синдром живеят в нашия свят, но по техен начин- с техни правила и норми.
Правилата, нормите и авторитетите, са особен проблем и предизвикателство за децата от целия аутистичен спектър!
Социализиралите се Аспергери или както ги наричат американците, а и самите аспергери себе си- Аспита (Aspey) споделят, че “вписването” им в социалния свят им коства нечовешки усилия, тъй като са принудени като маймунки да имитират поведението на хората, което ги изтощава до смърт. Но от друга страна, понеже целия свят, според някои от тях, е зает да им търси лекарство, с което да се излекуват мозъците им и ако наистина успет да намерят такова, как биха живяли те без “това”, тъй като цял живот са живяли с него.
Други аспергери смятат, че ако някой им измисли “лекарство”, за по- малко от 24 часа ще се срине цялата съременна технология на комуникации и развитие, до която е достигнало и на която се крепи съвременното човечество и технологии, тъй като е тяхно дело.
Силни и слаби страни на ученика или студента със Синдром на Аспергер:
Публикувано: January 7th, 2012 от Автор: Силвия-Катя Кънчева.
Коментари: няма
Пиърсингът – мазохизъм, мода или нова естетика?!
Всеки има своето отношение към пиърсинга, а пиърсингът от своя страна има хилядолетна традиция.
Пиърсингът има прастара история. Първият пиърсинг е открит на мумия в глетчер, която датира от 4000-5000 години. Обецата е била белег на ранг в някои от индианските племена, споменава се за него и в Библията. Днес като че ли е символ на бунтарство и желание да разчупим статуквото. Като моден аксесоар няма нищо лошо. Като желание за изразяване на нашата артистична същност също.
У нас пиърсингът беше едно от децата на демокрацията, когато решихме, че всичко, което е било забранено до момента вече е белег на модерност, на разкрепостеност, на европеизация. Дали това е така? Това е съвсем друг въпрос.
Едни смятат, че пиърсингът е глупава екстравагантност, която може да ни струва от 50-тина до няколко хиляди лева, в зависимост от това колко скъпо бижу сме решили да си поставим. Други смятат, че е излишна болка, която е безсмислено да си нанасяме сами, при условие, че и без това хората си имат достатъчно грижи и болести, за да си нанасят и още. Но какво ли не правим в името на красотата и на модата. На това да изразим себе си, да бъдем различни. Да демонстрираме, че сме по-напредничави, по-свободомислещи, по-смели и по-екстравагантни – с една дума, различаваме се стопроцентово от тълпата.
Пиърсинг може практически да се направи навсякъде по тялото – стига да ви стиска, стига да търпите болка и да искате сами да си я причините. Най-безобидният пиърсинг е на ухото. Да се продупчи меката част на ушенцето на бебето е най-безобидното. Следва продупчване по протежение на цялата ушна мида, обеца на веждата, на устната, на пъпа, на зърната на гърдите, на носа, на езика, та дори и на гениталиите. Най-нежната част – клепачът също не е подмината – най-смелите си слагат модният аксесоар дори и на това чувствително място.
Пиърсингът не е привилегия само на момичетата, все повече момчета опитват да се украсят тук там. Но дали е до смелост? Всеки сам си решава как ще изрази своята смелост, своята неповторимост и своя стил. Тези, които са решили, че могат да изразят себе си, своите убеждения и мисли посредством пиърсинга днес могат и го правят свободно.
Единственото лошо е, че някои тийнейджъри го приемат като стъпка към по-хард бунтарство като това да пробваш дрога, да опиташ стил на живот, в който си наистина интересен, център на внимание си, но за съжаление за кратко. Защото, ако пиърсингът е мода, естетика и дори традиция, съвременният синоним за хероина е най-често преждевременна смърт. Затова и много родители се ужасяват, когато видят любимите им деца с какъвто и да е безобиден пиърсинг, първата им мисъл е, че детето сигурно е тръгнало по пътя на дрогата. Пътят, от който няма връщане.
Публикувано: December 5th, 2011 от Автор: Силвия-Катя Кънчева, Социална психология.
Коментари: няма