Деца със специфични образователни и възпитателни потребности – Част 4

Деца със специфични възпитателни потребности

При втората група става дума за деца, които изпитват затруднения от емоционален и социален характер. Това са така наречените дезадаптирани деца и децата, които имат отклонения в емоционалното, интелектуалното, нравственото и социалното развитие и се затрудняват при интегрирането им в групата или класа и в училищната общност.

Кои деца наричаме дезадаптирани?
Децата, които изпитват затруднения при адаптирането си в съответната социална среда или ситуация. Те не са в състояние да изпълняват нормална социална роля (дете в групата, ученик, дете в семейството) за удовлетворяване на собствените си изисквания и изискванията на обществото. В зависимост от ситуацията на проявяване дезадаптацията бива: семейна, училищна, социална и професионална.

Причините за дезадаптираността може да бъдат от най-различно естество: физически (двигателна аномалия), сетивни (слепота, глухота), интелектуални (слаби, недостатъчни интелектуални умения), характерологични (особености на характера – пасивност, хиперактивност, агресивност), емоционални (неудовлетворени, потиснати, насилвани).

Децата, които имат физически, сетивни и ментални проблеми, спадат към групата на децата със специални образователни потребности и поради това няма да бъдат обект на тази статия.

Всички останали деца с проблеми в интегрирането си към средата са обект на специално внимание на социалната педагогика и психологията, т.е. не само на детските учители, но и на социални работници и педагози. Последните две групи професионалисти не присъстват в задължителния персонал на детските градини. Нещо повече, там няма логопед и педиатър. А всички знаем колко важни за по-нататъшното личностно развитие и възпитание на детето са тези първи седем години. Затова и ще има деца, които продължаваме да наричаме „трудни” и с които често отказваме да се занимаваме. Ако държавата, в лицето на МОМН и отчасти ДАЗД, продължава да гледа на своите задължения само като администратор и не допуска подобни специалисти да имат място в необходимия персонал на детските заведения, проблемите не само няма да свършат, но и ще се увеличават.

Емоционално дезадаптирани са най-често тези деца, които са потискали социалните и емоционалните си потребности, били са често обект на насилие – физическо и психическо, и не са получавали необходимата любов, внимание и ласки. Тъй като потискането на социалните потребности на детето (фрустрация) формира в него неспособност да се ориентира самостоятелно в законите и нормите на обществото (групата или класа), в правилата и нормите за отношенията между хората, това го кара да се чувства различно и изолирано от останалите. Тази изолираност тласка децата към негативни постъпки. Така се оформя групата на деца с отклонения в емоционалното и социалното си развитие.

Друга група деца, която също не може да се справи с изискванията на обществената среда и в частност на групата в детската градина, са децата с ограничени способности. Всички те се нуждаят от специални грижи и внимание от страна както на учителя, така и на училищния психолог или педагогически съветник. Дезадаптираните деца не трябва да бъдат обект на наказания и присмех, а да получават навременна квалифицирана помощ. Колкото по-рано се открият причините за неспособността им да се интегрират, толкова по-вероятно е да се избегнат негативни усложнения и да се предотврати провал в училище и в живота. За целта е необходимо да се обединят усилията на учители и психолози (още едно основание да ги има във всяка голяма детска градина). Съвместната им работа се изразява в следното: откриване на проблемите и определяне на план за действие за всяко дете поотделно. Координиране на усилията, приемственост в дейностите, еднаквост на изискванията.

бутони за социални мрежи