alterapars.net

В превод добилото популярност в Европа и САЩ съкращение ADHD (Attention Deficit Hyperactivity Disorder) означава Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието и е едно от най-често срещаните в детството нарушения на невропсихологичното развитие. Смята се, че засяга 3 до 7% от децата в ранна училищна възраст. Пикова възраст на поява е между 6 и 7 години, но някои симптоми могат да се срещат още преди 5-годишна възраст и дори преди 2-годишна възраст. Оставено без лечение то често персистира в юношеството и в зряла възраст като излага индивида на сериозен риск от редица абнормности в личностовото развитие и социалното функциониране.

Ако подозирате, че вашето дете страда от това нарушение, първото, което трябва да знаете е, че това е медицинско състояние с реални невробиологични причини и не е резултат от лошо възпитание. То засяга милиони деца по света и е едно лесно лечимо заболяване при адекватни терапевтични интервенции на различни специалисти в областта на детско-юношеско психично здраве (психолози, детски психиатри, детски невролози и евентуално логопеди и възпитатели специално обучени за целта). Правилното и навременно диагностициране и ефективно лечение ще позволи на вашето дете да бъде щастливо и да разгърне своя потенциал в живота. Не на последно място това ще облекчи и вашия живот и ще позволи по- пълноценното ви професионалното ангажиране. Знайте, че навременното разпознаване на това състояние е ключът към успеха.

Основните симптоми, както названието показва, са постоянно високите нива на невнимание, изразена хиперактивност и импулсивно поведение, надхвърлящи очакваните за съответната възраст. Ако вие сте родител и подозирате че вашето дете има това нарушение поради това, че няколко пъти е било разсеяно в клас и е донесло няколко лоши оценки или често избухва не бързайте да слагате тази диагноза, която колкото и да изглежда лесна, изисква оценка от няколко различни специалисти. Бихте могли да използвате следните ориентири, които насочват:

• Получавате оплаквания от много хора (детегледачки, други родители, учители, треньори и др.), че невниманието на детето води до сериозни трудности и пречи на неговата адаптация и социално функциониране.
• Персистиращите високи нива на активност се отразяват на околните и причиняват понякога наранявания.
• Тези промени в емоционалността и активността на детето не са резултат на скорошни семейни проблеми или промяна в дневния режим.
Какви са симптомите ?
Симптомите на Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието са три основни вида:
• Предимно с нарушение във вниманието – напр. детето често не внимава за детайлите и прави грешки от невнимание в училище или друга работа, трудно задържа вниманието си по време на час в училище или по време на игри, често изглежда, че не слуша когато му се говори директно, не следва инструкции и не успява да завърши училищната работа, често се затруднява да се организира в задачи и дейности, както и често забравя и губи предмети, често се разсейва от странични стимули.
• Предимно хиперактивно-импулсивен тип – напр. детето често шава с ръце и крака или се мести на стола си, често става от мястото си в клас, когато се очаква да седи, често бяга напред-назад или се катери в ситуации, в които е неподходящо (при юноши и възрастни това се ограничава до усещане за непоседливост), често бърза да отговори преди да е завършил въпросът, трудно изчаква реда си, често се намесва в разговори или в игри, често говори прекалено.
• Комбинирани – наблюдават се поне 6 симптома и от двата вида.
Диагнозата се поставя от мулти-дисциплинарен екип въз основа на комплекс от данни, които включват не само информация за специфичните симптоми получени от родителите, но и мнение, получено от различни източници – (напр. и от учителите), както и някои специфични изследвания от психолог, физикален преглед и при необходимост лабораторни изследвания.

Много често при децата под 6-годишна възраст някои от симптомите остават неразпознати от родителите или възпитателите. Обикновено такива деца се описват като свръхчувствителни към стимули, лесно се разстройват от шум, светлина, температурни промени, показват повишена активност при прохождане, имат лош и нерегулиран сън. По-късно стават прекомерно раздразнителни, емоционално лабилни, импулсивни, нерядко с дискретни двигателни и координационни смущения.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ….

Източник: Lekar.bg

сподели бутон