alterapars.net

Обикновено за пръв път вниманието на родителите се заостря при тръгване на детето на училище в първи клас и при първите неуспехи в учебната дейност, които не са резултат от нисък интелект на детето, а от невъзможността да работи концентрирано. Поради несправяне някои от тези деца биват отлагани за следващата учебна година, когато обаче проблемите продължават, а други съвсем неправилно се насочват за специализирано обучение към т.н. помощни училища.

Повечето диагностицирани, но нелекувани деца се справят зле в училище. Това продължава и в по-горните класове и в опитите за професионално обучение. Смята се, че лошите постижения в училище са резултат на нарушеното внимание и хиперактивността и това се подкрепя от редица проучвания, според които терапията показва подобрение на тези симптоми и на обучаемостта на индивида. Училищните проблеми на тези деца не рядко са съпроводени от по-високата честота на специфични обучителни трудности, по-ниво на интелектуално развитие , забавяне на речевото развитие.

В различните възрастови етапи водещите симптоми на този синдром се променят. Например в юношеството хиперактивността се заменя с невнимание и импулсивност и заедно с това се установява лоша вербална и невербална памет, трудно регулиране на емоциите, чести интерперсонални трудности в семейството и с връстниците, понижено самочувствие.

Какви са последствията за индивида и околните?
Нелекуваните юноши са често отхвърлени от връстниците си и дори от семействата си, поради кражби, вандализъм и други поведенчески отклонения може да имат проблеми с властта Проучванията показват, че нелекуваните деца със Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието са изложени на значително по-висок риск от различни форми на престъпни прояви и злоупотреба с нелегални вещества.

В зряла възраст проблемите с невниманието и импулсивността продължават да персистират, което създава сериозни проблеми на работното място с честа смяна на работа, постигане на по-нисък образоветелен ценз и по-нисък социален статус. Такива хора се отличават с нисък фрустрационен праг, избухливост, сприхавост, което води до чести конфликти с околните. Правят впечатление сериозните затруднения в организиране на ежедневните задачи, както и проблеми с управление на моторни превозни средства. Нарушените социални взаимоотношения на индивида със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието могат да имат като последствие нарушено семейно функциониране, проблеми в осъществяването на зрели връзки в по-късния живот.

Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието влияе неблагоприятно не само върху индивида, но върху неговото обкръжение – семейство, училище, връстници.
Проблемите в училище произтичат от по-слабите академични постижения, невъзможността за спазване на правила, деструктивното поведение. В резултат се формира негативистична нагласа и отношение на учителите и съучениците, което води до отхвърляне на проблемните деца. Самотни и изолирани те по-често попадат в асоциални групи, със склонност към злоупотреба с дроги и асоциално поведение.

В семействата с хиперактивни деца трудностите свързани с поведението им водят до нарушаване семейната хармония, настъпват семейни конфликти, зачестяват разводите, има и финансови проблеми. Родителите често са дълбоко фрустрирани от неуспеха си да се справят.
Във връзка с неблагоприяните последствия от поведението на тези деца: по-чести ранни бременности, повишено насилие и риск от асоциално поведение, както и необходимостта за създаване на специални програми и служби за справяне, социалната цена на РДВХ е твърде висока.

Нелекуваният синдром на хиперактивност оказва неблагоприятно въздействие както върху целия живот на индивида който страда така и върху всички които са около него – особено семейството, приятели, връстници, учители и колеги. Напр. проучвания са показали, че родителите на деца със Синдром на хипарактивност с дефицит на вниманието показват по-високи нива на стрес, само-обвинанения социална изолация и брачни проблеми. Освен емоционалното отражение на тази семейна ситуация върху детето, изчислени са и икономическите последствия от това че родителите които се грижат за децата със Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието се налага да отсъстват от работа или дори напускат работа поради уникалните потребности на тяхното дете.

Източник: Lekar.bg

бутон за споделяне