alterapars.net

Какви са последствията за индивида и околните?
Нелекуваните юноши са често отхвърлени от връстниците си и дори от семействата си, поради кражби, вандализъм и други поведенчески отклонения може да имат проблеми с властта Проучванията показват, че нелекуваните деца със Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието са изложени на значително по-висок риск от различни форми на престъпни прояви и злоупотреба с нелегални вещества.

В зряла възраст проблемите с невниманието и импулсивността продължават да персистират, което създава сериозни проблеми на работното място с честа смяна на работа, постигане на по-нисък образоветелен ценз и по-нисък социален статус. Такива хора се отличават с нисък фрустрационен праг, избухливост, сприхавост, което води до чести конфликти с околните. Правят впечатление сериозните затруднения в организиране на ежедневните задачи, както и проблеми с управление на моторни превозни средства. Нарушените социални взаимоотношения на индивида със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието могат да имат като последствие нарушено семейно функциониране, проблеми в осъществяването на зрели връзки в по-късния живот.

Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието влияе неблагоприятно не само върху индивида, но върху неговото обкръжение – семейство, училище, връстници.
Проблемите в училище произтичат от по-слабите академични постижения, невъзможността за спазване на правила, деструктивното поведение. В резултат се формира негативистична нагласа и отношение на учителите и съучениците, което води до отхвърляне на проблемните деца. Самотни и изолирани те по-често попадат в асоциални групи, със склонност към злоупотреба с дроги и асоциално поведение.

В семействата с хиперактивни деца трудностите свързани с поведението им водят до нарушаване семейната хармония, настъпват семейни конфликти, зачестяват разводите, има и финансови проблеми. Родителите често са дълбоко фрустрирани от неуспеха си да се справят.
Във връзка с неблагоприяните последствия от поведението на тези деца: по-чести ранни бременности, повишено насилие и риск от асоциално поведение, както и необходимостта за създаване на специални програми и служби за справяне, социалната цена на РДВХ е твърде висока.

Нелекуваният синдром на хиперактивност оказва неблагоприятно въздействие както върху целия живот на индивида който страда така и върху всички които са около него – особено семейството, приятели, връстници, учители и колеги. Напр. проучвания са показали, че родителите на деца със Синдром на хипарактивност с дефицит на вниманието показват по-високи нива на стрес, само-обвинанения социална изолация и брачни проблеми. Освен емоционалното отражение на тази семейна ситуация върху детето, изчислени са и икономическите последствия от това че родителите които се грижат за децата със Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието се налага да отсъстват от работа или дори напускат работа поради уникалните потребности на тяхното дете.

Кой поставя диагнозата?
Диагнозата на Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието не винаги е лесна и изисква сериозен професионален опит, време и усилия. Трудностите произхождат от невъзможността за разграничаване на болестната хиперактивност от проявите на палавото дете в по-ранна възраст или от това, че в юношеска и зряла възраст информацията за начало на нарушението в детството обикновено липсва или е непълна. Наред с това, следва да се отбележи, че използваните диагностични критерии се отнасят главно за децата в училищна възраст и не са адаптирани за оценяване на по-късните прояви на нарушението.

В рутинната клинична практика за определяне дали едно дете или юноша има синдром на хиперактивност с или без дефицит на вниманието не е достатъчно само наличие на определени симптоми, но и комплексно оценяване от детско-юношески психиатър или педиатър с нужния опит и квалификация. До диагнозата се стига чрез оценка на детското поведение, физикално изследване, оценяване на информацията от учители и родители, търсене на съпътстващи заболявания и разграничаване на други медицински проблеми които могат по своята поведенческа изява да наподобяват Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието ( проблеми на слуха и зрението, анемия, алергия, хранителни проблеми, заболявания на щитовидната жлеза, други разстройства в развитието и т.н.).

Тук следва да се отбележи,че някои от децата със Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието имат и други психични заболявания, които също биха изисквали лечение. Например сред хиперактивните деца и юноши често се срещат и различни поведенчески разстройства, разстройство с противопоставяне и предизвикателство, тревожни разстройства, заболявания на настроението, специфичните обучителни затруднения, тикове. В юношеството и зряла възраст най-често съпътстващи са депресия, мания, тревожни разстройства, злоупотреба с алкохол и други дроги, личностова патология.

Какви са стратегиите за справяне?
Проучванията показват, че поведението свързано с дефицит на вниманието и хиперактивност представлява сериозен риск за развитието на индивида. Във връзка с това ранното и адекватно лечение е наложително. В специализираната литература се предлагат различни психотерапевтични и психосоциални интервенции, медикаментозно лечение, диети и др.

На експертно ниво е постигнат консенсус за това, че лечението на Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието се порвежда от мулти-дисциплинарен екип с инивидуализация за конкретния пациент. Терапевтичните интервенции включват: информиране на семейството, родителски тренинг за справяне, поведенчески интервенции в детските градини, в училище, обучение и поведенческа терапия с проблемното дете, тренинг за социални умения, медикаменти. Целта е да се постигне контрол на симптомите, което реално подобрява качеството на живот. Изследвания в тази насока показват, че добри резултати се постигат най-вече при приложение на медикаменти и поведенческа терапия самостоятелно или в комбинация.

Сред групата медикаменти които се прилагат при Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието стимулантите се препоръчват като средство на първи избор. Те отчетливо и бързо намаляват отявлените клинични прояви като хиперактивност, нарушено внимание и импулсивност; подобряват нивото на социалните взаимоотношения, намаляват агресивността и подобряват съдействието на индивида както към лечението така и към обучение. Сред различните представители на групата са methylphenidate, dexamfetamine, pemoline. Най-много опит има с Methylphenidate. У нас е вече налице регистрация на препарата Concerta (Methyphenidate с удължен ефект за веднъж-дневно дозиране в специална форма защитена от злоупотреби). Това е една добра възможност за адекватно лечение на Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието съобразено с международните стандарти.

Къде да се обърнем за квалифицирана помощ?
В съгласие със съвременните международни ръководства и стандарти пациентите суспектни за Синдром на хиперактивност – с или без дефицит на вниманието следва да се насочват към квалифицирани специалисти по детско-юношеско психично здраве. Понястоящем в страната такива служби и квалифицирани специалисти има в София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Благоевград, Плевен, Търговище.

Източник: Lekar.bg

сподели ме