Отражението на развода върху нашите деца

Днес имаме на лице купища от проучвания в западните страни доказващи, че разводът оказва опустошителни въздействие върху психиката на децата преживели раздялата на своите родители. Становището, че това, което е добро за мама и татко е също добро за децата т.е., ако родителите искат да се разведат, то това е ОК и за техните деца силно се опровергава в публичното пространство. Означава ли това, че един цивилизован развод може да бъде по-травмиращ, отколкото живот в едно непълноценно и дисфункционално семейство? Така, че въпросът, който излиза на преден план кое е по-добре за психиката на детето- то да расте сред множество скандали и не дай си боже насилие, но с двама родители или в по-спокойна атмосфера на разведени родители. И двете становища намират своите привърженици и критици, но статистиката сочи все повече увеличаващият се размер на разводите у нас през последните десет години.

В страни като САЩ, където половината от браковете завършват с развод съществува дори понятие щастлив развод. С него се означава цивилизована раздяла между двама бивши съпрузи, която е дала шанс на всеки от тях да подреди живота си по по-добър начин, без това да се отрази негативно върху психиката на децата.

Щастлив или не тъжната констатация валидна за всички деца е, че разводът оставя траен и дългосрочен отпечатък върху тяхната личност, възгледите им за живот и техните взаимоотношения. Децата имат силно вътрешно убеждение, че мама и татко трябва да бъдат способни да се справят със всеки конфликт и, че никоя планина, изправила се пред тях не може да остане не поместена. Разводът разклаща основите на тяхната сигурност и способността на родителите да се грижат за тях пълноценно. От гледна точка да децата разводът е предателство спрямо тях и никой не е в състояние да ги убеди в противното.

Разводът е мощен стресиращ фактор, който влияе на психиката на децата, техните емоционални реакции в голяма степен зависят от възрастта, в която се намират, много от тях изпитват гняв, тъга, вина, тревога- не рядко тези чувства влияят и на формирането на техният характер. Стресът, който причинява развода е свързан с много промени и много реално чувство на загуба. Децата скърбят за загубата на семейството, което са имали и по- скоро изпитват огорчение от загубата на родител. Това е и причината след като им е било обяснено за раздялата те да продължават да се надяват, че техните родители ще се съберат един ден. Особено се увеличава тази скръб, ако детето не получава отговор на неговите емоции. Тези емоционално поведенчески реакции на стреса от развода могат да продължат месеци или години както споменах по- горе от значение е възрастта, в която детето се намира.

Признаци на стрес през различните възрасти на децата:

Новородено до 2 години- пеленачето може да бъде тъжно от много промени или от внезапната раздяла с единият родител. Сигналите, че едно пеленаче се чувства тъжно включват увеличаване на нервността му или плача и промените в навиците му за сън и хранене. Децата в тази възраст са чувствителни към раздели. Тревогата от раздялата може да резултира в необщителност и тъга.

От 2 до 5 години- децата в тази възрастова група се нуждаят от постоянни грижи, но тъй като са развили по- дългосрочна памет и езикови умения те са по- самостоятелни. Сигналите, че изпитват стрес включват продължителна тревога от раздяла и регресия към по-ранни навици, като смукане на пръст, напикаване и т. н. Детето може да плаче често, поява на гневни изблици, то живее в постоянен страх и тревога, защото чувства, че нещо става около него, което не може да разбере.

share button