Условното диференциране на взаимоотношенията в играта и навременното отчитане на взаимното влияние създава възможност за учителя целенасочено да ръководи и максимално да използва формиращото им влияние по отношение на децата.
Посочените две структури на игровата дейност – външна и вътрешна, се намират в постоянна зависимост една от друга. Съществен методически факт е, че външната структура влияе върху вътрешната много по-цялостно, ако се регулират постоянно условията, създаващи субективно противодействие на това влияние. Многоплановата структура на играта се отразява в нейния обективен и субективен план.
Обективният план на игровата дейност представлява нейната най-обща схема, в която тя се разкрива като съзнателна човешка дейност:
- - игрова цел;
- игрови задачи;
- условия за игра;
- средства, необходими за разгръщане на игровия процес;
- самият игрови процес.
Игровата цел независимо от своето своеобразие може да се осъществи само при определени условия, които включват средствата на дейността – играчките и игровия материал, уменията, знанията и навиците на децата. Задачите от своя страна са двупосочно свързани с целта и с условията, като тяхното конкретно реализиране се осъществява чрез подходящи средства в зависимост от конкретната игра. Следователно целта, задачите, условията и средствата пораждат процеса на дейността, в който се осъществява изявата на играчите, упражняват се и се развиват психични процеси и своиства.
Очертаното съотношение между отделните елементи на обективния игров план представлява обобщения алгоритъм за ръководство но играта.
Субективният план на игровата дейност включва психичните механизми, необходими за разгръщане на обективния й план:
- умението на децата да разбират игровите задачи и да насочват игровите си действия към тях, използвайки съответни средства. Това са основни игрови умения, които намират своеобразна конкретизация и се проявяват на различно равнище при определени видове игри;
- уменията за изпълнение на специфични игрови действия, което задължава възрастният, ръководещ играта да насочва вниманието си към игровите операции, включени във всяко игрово действие. Именно овладяването на тези операции в съответната последователност е начин за извършване на цялото игрово действие. Игровите операции са твърде разнообразни в зависимост от вида на играта и изискват системно, целенасочено ръководство;
- социално-психичен комплекс със сложен състав: интелектуални компоненти, овладени нравствени норми и социални роли, равнище на емоционално-афективния план в детската личност, оценъчни отношения, волева поведнческа регулация и др.;
- социално-психологически климат на взаимоотношенията между децата – съиграчи и между деца-възрастен, който се отразява пряко върху конкретното реализиране на всеки компонент от обективния игров план.
При ръководенето на играта по посока на субективния й план не бива да се посяга на условността – онова очарователно съчетание между реалност и измислица, което може да съществува единствено в играта.
Снежанка Лунгова – експерт-психолог,
работа с деца със специални образователни потребности и хронични заболявания
Recent Comments