За да се види същността на детската игра, е необходимо да се анализират тези нейни черти, които характеризират всяка човешка дейност, и същевременно да се очертаят специалните особености на играта като дейност на детето. Детската игра има някои общи белези с другите дейности, но същевременно се отличава със свои специфични особености, които трябва да се познават, за да се използва максималното й значение за развитието на детето. Богатството и привлекателността на игровата дейност в предучилищна възраст и влиянието й върху развитието на детето са обект на не едно изследване от психолози и педагози. |
Съществуват различни теории относно същността на играта и възможностите, които тя има за възпитание и развитие на детето. Върху тези теории все още се разисква, тъй като има неразрешени проблеми, особено що се касае до подходите към тази толкова специфична дейност. Към опитите да се разглежда играта като форма на взаимоотношение между детето и околната среда принадлежат схващанията на Ж. Пиаже, П. Жане, А. Валон и др. П. Жане поставя играта в основата на йерархията на човешките дейности от гледна точка на реализиране на взаимоотношенията между човека и действителността. Той счита, че детето не е в състояние да се издигне до дейност, чрез която се постига напълно адекватно приспособяване към средата.
Въпросите за същността на играта и за нейното решаващо въздействие върху изграждането на цялостната детска личност се разглеждат от редица български автори – Г. Пирьов, С. Жекова, Е. Петрова, Н. Витанова и др. Общата им позиция е по посока на социалната същност на игровата дейност, нейният творчески и отразителен характер.
Мястото на играта в живота на детето от предучилищна възраст се определя от подражателното му отношение към действителността, което на свой ред зависи от специфичното за всяка възраст “вграждане” на личността в системата на обществените отношения и което поражда сензитивните особености през целия период на предучилищното детство, като същевременно подготвя прехода към следващите възрастови периоди.
Своеобразието на играта произтича от игровите мотиви и цели, които се съдържат в самия игров процес, докато при всяка друга дейност мотивировката е свързана с резултата. С други думи, детето играе заради самата игра, без да се интересува от резултата, който е важен за възрастните. Радостта от играта се крие във възможността на детето не само да опознава света, но и да го “изменя”. Следователно чрез играта децата отразяват действителността по пътя на нейното “активно преобразуване”, което води до неочакваното за непросветения възрастен съчетание между реалност и измислица.
Непосредствено свързан със специфичната характеристика на играта е въпросът за социалният характер на нейния произход, съдържание, мотивировка и структура.
Играта се появява в индивидуалния живот на всяко дете, живеещо в социално обкръжение, поради стремежа му към самостоятелност и участие в живота на възрастните. Тази потребност не може да бъде непосредствено реализирана поради сложността на социалния живот и трудовия процес. В същото време детето се стреми към удовлетворяване на своите потребности и желания, за него е трудно да разбере “отсрочването” на изпълнението им. И като следствие на това ярко противоречие възниква играта.
Социалното съдържание на играта се обогатява в процеса на усвояване от детето на социален опит и се развива заедно с обогатяването на този опит.
Социалният произход и съдържание на играта пораждат сложната й социална структура, изразяваща се в система от взаимни връзки и отношения. Тяхното създаване, функциониране и изменение опосредства ръководството на играта.
“Външната” структура на играта включва връзките между играещите деца и факторите на социалната обстановка, преди всичко – изискванията и действията от страна на възрастните, ръководещи възпитателния процес. Ако външната структура на играта се формира стихийно, сериозно се намалява водещата й роля по отношение развитието и възпитанието на детето. Докато целенасоченото, планирано и мотивиращо външно структуриране води до оптимално осъществяване на развиващите и възпитателни функции на играта.
“Вътрешната” структура на всяка игра включва система от връзки и отношения между играещите деца, която разкрива психичния облик на детето и чрез която се осъществява педагогическото влияние върху игровия процес. Ето защо твърде съществени са някои типични зависимости, отнасящи се до вътрешната структура на играта.
В процеса на игра всяко дете е свързано с останалите съиграчи в известни отношения, които пораждат вътрешни промени както във взаимоотношенията, така и в отделното дете.
Отношенията в играта зависят на свой ред от индивидуалността и равнището на развитие на всяко дете. От друга страна, характеристиката на отношенията се променя под влиянието на нравствените компоненти на играта – еталони за оценка, норми на поведение, емоционално-нравствено състояние на играчите и т.н.
Вътрешната структура на играта опосредства развитието на детето толкова по-пълно, колкото по-целенасочено и резултатно се обхванат от учителя посочените зависимости, както и основните видове взаимоотношения в играта:
- Игровите взаимоотношения произтичат от правилата на играта и от игровата позиция, която заема всеки играч. Те следват логиката на игровото съдържание и допринасят детето да възприеме игровите правила като свои вътрешни регулатори на поведение.
- Реалните взаимоотношения, които възникват “по повод” на играта, не са пряко свързани с логиката и развитието на игровото съдържание, въпреки че те са породени от договарянето на играта относно съдържанието и хода на играта, ролите и ролевите задължения, игровите правила, последователността на игровите действия и т.н. това са всъщност особен род личностни взаимоотношения, които се регулират от реално появяващи се принципи и норми на поведение, взаимни оценки и преживявания на децата. Именно тези реални поведенчески регулатори допълват игровите, в резултата на което се ускорява процесът на натрупване на вътрешно приети норми, оценки и емоционални отношения.
- Реалните взаимоотношения, внесени в играта отвън, имат за основа реалния статус на всяко дете в детския колектив, принадлежността му към една или друга групировка, експанзивността на отделното дете и други фактори. Започвайки игра, децата “внасят” в игровата ситуация всички особености на личностните си взаимоотношения, които влизат в допир с игровите, и под тяхно влияние могат да се променят и развиват в благоприятна посока.
Следва продължение на темата в част 2 !!!
Recent Comments