Навикът е линия на поведение, което се повтаря в конкретна ситуация, често неосъзнато. Докато децата имат щастието да не знаят, че всъщност имат неприятен навик, родителите им не могат да се похвалят със същия късмет.
И ако малкото ви съкровище обикновено ви „радва”, като държи едната си ръка в устата, а с другата навива косата си, не се изненадвайте: лошите навици обикновено вървят „по двойки”.
Много деца имат навици, които, меко казано, може да се определят като дразнещи. Петте най-често срещани в родителските оплаквания са:
-
гризане на ноктите
-
смучене на палеца
-
навиване на косата
-
бъркане в носа
-
задържане на дъха
Колкото и да ви притесняват подобни прояви, нямате реален повод за тревога – в повечето случаи става въпрос за естествен етап от растежа, който изчезва от само себе си.
Бърз поглед
Всеки от неприятните навици има своите прояви и обяснение – ето какви са визитките им:
Гризане на ноктите
Ако гледката на изядени „до дъно” нокти ви е позната, не сте сами. Свидетели сте на един от най-разпространените лоши навици на детството.
Според различни проучвания от 30 до 60% от децата на възраст между 5 и 10 години имат тази очарователна привичка, като около 20% от тях я запазват и в по-зряла възраст.
И момчетата, и момичетата са еднакво склонни към този навик в детството си, но се твърди, че вероятността за запазването му в по-зряла възраст е по-голяма при мъжете.
Навиване на косата
Ако детето ви има навика да навива косата си на пръст, докато говори с вас (наистина може да е изнервящо), много е вероятно да имате момиченце. Познахме, нали? Всички навици, свързани с косата (в това число навиване, скубане, дърпане), някак логично се проявяват предимно при малките дами. Навиването на косата като любимо занимание се появява в ранното детство, обикновено като модифициране на навика да се скубе косата (далеч по-неприятен вариант, съгласете се). В повечето случаи навикът изчезва с възрастта, но понякога остава. Дори тогава, с правило напътствие от страна на родителите, отново може да спасите детето от него. По-неприятен е вариантът, когато този навик се прояви за пръв път в по-голяма възраст – тогава, за съжаление, навикът се счита за проява на тревожност или депресия и далеч не е така безобиден признак.
Бъркане в носа
Въпреки всеобщото мнение, че това е детски навик, трябва да признаем, че често остава за по-дълго време. Колкото и да не ви се вярва, специалисти са си направили труда да го проучат и са установили, че близо 91% от запитаните възрастни все още го имат – разликата е, че го прилагат по-дискретно.
Смучене на палеца
Фактът, че повечето деца избират палеца от всички подходящи за заниманието пръсти, може и да ви навежда на мисълта за някакви специални негови свойства, но истината е далеч по-прозаична. Изборът му е напълно случаен и следствие на физиологията – при всяко случайно или не движение на ръката именно палецът се „пада” най-близо до устата.
Проявата и на този навик може да е много разнообразна – от смучене на палеца през няколко пръста едновременно до цялата ръка. Явлението е типично за малките деца – повече от половината дребосъци на възраст от 2 до 4 години са горди притежатели на този навик. Правят, го за да се успокоят и да се приспят. Смята се, че проблемът идва, когато и след 4-тата си годинка детето не само не се отказва от навика си, но и зачестява проявите му – тогава се появява и рискът от проблеми със зъбите или инфекции на палеца.
Задържане на дъха
Тази проява е значително по-рядко срещана от вече изброените и все пак е в списъка с често срещаните. Навикът обикновено се появява между 6-ия и 18-ия месец и може да се съхрани до 6 – 7-годишна възраст. В повечето случаи е по-плашещ за родителите, отколкото опасен за детето.
Задържането на дъха обикновено е рефлекс, следващ продължителен и силен плач, причинен от нараняване, уплах или прото гняв. В някои случаи детето може да задържи дъха си достатъчно дълго, за да припадне, което – колкото и невероятно да ви звучи – не е страшно само по себе си. Рискът тук е по-скоро от допълнително нараняване при падането. Разбира се, добре е да говорите с педиатъра си при чести подобни прояви, но по-важното е да се научите да не се поддавате на паника или поне да я прикривате – вашият страх може да причини повторна проява. Детето не бива да разбира колко ви плашат тези пристъпи.
Автор: moetobebe.net
Recent Comments