Какво е значението на думата “мисъл”-какво представлява мисълта, според вас? Има хора, които твърдят, че знаят какво е мисълта, дават обяснения, които някак си другите не разбират ясно и обясняващият им казва, че не е дошло времето или нещо друго, изразяващо, че е нормално да не знаят. Дали е нормално или човекът, който обяснява само си мисли, че знае и/или му се иска да знае и затова се опитва да затвърди теорията си(вече създадения смисъл). Как мислите? Аз мисля, че при повечето е второто. Това обяснение го пиша по две причини-първата, за да се обърне внимание на мисълта и най-вече на ефекта й(защото има много хора, които разглеждат що е мисъл, но не разглеждат до какво довежда мисленето-какви са ефектите от него), а другата причина(продължение на първата) е именно- какви са пък последиците от ефектите на мисълта(свойствата й).
Първо ще обясня какво мисля, че е мисълта. Някои хора твърдят, че във Вселената всичко е изградено от трептения и е в постоянно движение. Има разделение на материята- жива и нежива. Според мен, живата материя възприема тези трептения като мисли. Има също разделение на осъзнато и неосъзнато. За разлика от неживата, която може да възприема трептения, живата може и да създава, според мен-затова се делят и на осъзнато и неосъзнато, може би. Пример-телефонът(нежива материя) изпълнява всичко, което му се възложи-набира, приема обаждания, всичко, но каквото и да му се причини(евентуално каквото и да е трептението) той си отговаря по определен начин(определен от създателя си), дори и при повреда си има определени симтоми. Той не може да отреагира по друг начин(собствен начин, индивидуален). При човека(жива материя) -на едни причини може да отговори по различен начин, дори на различни заболявания(повреди при неживата материя) има различни симтоми и последствия. Защо е така, според вас?
Според мен, е така, защото човекът може и да създава причини, а не само да приема, тоест да създава причинно-следствени връзки(смисъл) на базата на предходни връзки, докато телефонът няма тази възможност. Човек създава смисъл, според знанията си, които е натрупал, а тях е натрупал според други причини(според средата на живот, например и други фактори). Това е разликата между неживата и живата материя, според мен и за да обобща какво е мисълта, според мен, ще направя следното сравнение-ако при неживата материя всичко е трептение и трепти постоянно, при живата това е мисълта и мисли постоянно. Като под жива материя не е само човекът-това са и животните, растенията-всичко, което е живо. Някои казват, че не мислят, но не е така, според мен. Просто, например, животните си разсъждават според знанията, които си имат до момента-според причините на средата. За мисленето при другите живи същества ще напиша отделна тема.
След като изясних какво е мисълта, според мен, е ред да обясня по-важното, може би-послесдствието от постоянното мислене. Това е търсенето на причини за създаване на причинно-следствени връзки, тоест стремеж към създаване на смисъл. До какво води пък това? Ако човек не знае, че е зависим от този стремеж(защото мисля, че е ), той може да изпита много страдания и да си създаде много проблеми и неразбирания. Защо? Защото е все едно да не знаеш какво търсиш. Хората се опитват да създадат смисъл от всяко нещо, което си помислят(тоест, ако има причина да се сетят за него), проблемът е, че се опитват подсъзнателно, а съзнателно си мислят, че го правят заради друго нещо. Ако се замислят докрай ще видят, че всъщност го правят за самия смисъл.Например, хората се стремят към удоволствие постоянно. Именно стремежът към удоволствие е стремеж към създаване на смисъл, но повечето хора(мисля, почти всички) го неосъзнават. Замислете се когато изпитате удоволствие, защо чувствате това? Когато страдате? Дори и стремежът към удоволствие при някои хора е замаскиран от друг стремеж. Защо се получава това? Защото човек мисли и подсъзнателно, и засега го прави по-често, отколкото съзнателно, което го води до проблеми. Мисля, че чувствата са подсъзнателни мисли, нещо като сигнал на съзнанието, че нещо не е наред. Помислете, че когато изпитвате някакво чувство и се замислите над него-то изчезва. Все едно ви звъни телефонът и като отговотите на повикването, той спира. Всъщност хората правят всичко само, защото изпитват чувства. А чувства изпитват, защото мислят постоянно, но не осъзнават всичките си мисли. Общо казано, според мен, чувствата са индикация за изпълнение на смисъл(дали се отклонявате или не, но само, според вас). Ако всичко опира до чувствата, а те до създаването до смисъл, тогава всъщност всичко опира до създаването на смисъл.
И до какво води най-голямата зависимост и незнанието за тази зависимост?
Незнаейки, че си зависим, се опитваш(подсъзнателно) да запазиш вече създаден смисъл и да го продължиш. Например, изградил си вече своя теория(смислена, разбира се, иначе няма да я признаеш-защо ли?) и вместо да я проверяваш ще се опиташ да я защитиш и/или ако я проверяваш ще я “проверяваш” при хора, които са съгласни с теб. Дори някои учени твърдят за други, че са създали теория само защото има смисъл в нея и се опитват да я защитят. Или пък решаваш задача с готов отговор и стигаш до отговора. При този случай е по-вероятно да не провериш правилно ли ти е решението(освен, ако нещо не те притеснява, тоест подсъзнателно мислиш, че може да няма смисъл, а и за всяко нещо трябва причина), а направо да помислиш, че си я решил. В последствие може да разбереш, че случайно си получил отговора. Представи си, че си проектан на сгради, например(разбира се, там ще имаш повече причини, които ще те накарат да правиш проверка, но пак ще е докато намериш смисъл).
Сега има организации, религии и други, които твърдят, че са разбрали и/или търсят смисъла на живота, но всеки си защитава теориите и твърди, че истината е една, а всъщност предствят различни версии за нея-това не е ли абсурд? По този начин вместо да търсят евентуално истина, ако има такава, те търсят защита на създадения от тях смисъл. Това се случва във всички сфери на живота, според мен. Ако не знаеш, че си зависим от смисъла, че мислиш само докато създадеш логична връзка(смисъл), ще се лъжеш и ще си мислиш, че си прав-то във всяко нещо има истина, но ако очакваш повече истина от нещо, което има по-малко в него, се стига до заблуда, проблеми и страдания.
Това е ефектът на незнанието от смисъла. За повече демонстрации на ефекта ще напиша още теми, свързани с него(всичко е по “закона” на смисъла, според мен, дори в живота побеждава по-смисления смисъл-тоест който каже по-смислени думи, той е прав, според хората).
Помислете-човек за всичко и всяка тема използва мисълта си и за всичко мисли, но не и, че мисли. Темата за мисленето и смисъла е най-отбягваната тема или най-неразискваната. Все едно да използваш ръцете си за всичко, но да не се грижиш за тях. Защо е така, според вас?
Мисля, че тази зависимост се обяснява с целта на живота. Това ще напиша в друга тема, в която ще обясня защо смятам, че ние общо сме бога, който търсят всички и, че мисля, че човек си мисли, че търси смисъла на живота, но подсъзнателно се опитва да го създаде, тоест ние сме “великия разум”(заедно с цялата Вселена), както и още разяснения.
Ако до тук разбрахте, че всичко правим, за да има смисъл, какъв е смисълът да има смисъл? Това е свързано с темата по-горе. Първо помислете и си кажете мнението.
Recent Comments